Смърт на пътя или нежеланието да се реши проблема

Все по-често ни заливат с новини как някой умрял в катастрофа, къде каква катастрофа е станала и колко са жертвите… Съобщават ни едни и същи причини, едни и същи решения и всичко се повтаря на следващия ден без на никой да му мине идеята, че предлаганите мерки просто не работят!
Според мен нещата са прекалено прости и решението им е напълно възможно, стига да се предприемат правилните действия.

Да разгледаме първо причините, за толкова много катастрофи, които завършват със смърт, според моето виждане.
1/ Голяма част от сегашните водачи са придобили уменията си за шофиране в една коренно различна обстановка, със силна държава, която повсеместно налагаше определен стереотип на мислене, грижеше се за всичко при ясни правила, чието спазване беше задължително, но пък размиваше личната отговорност. Другата голяма част от днешните шофьори са от поколението, когато държава реално нямаше, всеки беше оставен да се оправя сам, а наглостта, арогантността и физическата сила бяха основни предпоставки за „добруване“, което се изразява и в стила им на каране по пътищата. От друга страна трафикът в момента, изградената инфраструктура (или по-скоро липсата й) както и съжителството на поне три поколения с коренно различен стереотип допринася за огромното напрежение върху всички участници в движението.
2/ Липсата на държава, която да изгради правила спрямо специфичната народопсихология на българина или да се погрижи за промяната й, прибавено към липсата на изградено разбиране за лична отговорност в българите, които да наложат съответни правила, води до една абсурдна ситуация по пътищата, изразяваща се в неадекватни правила, които никой не спазва, а и никой не се опитва да бъдат спазени.
3/ Отвратително състояние на пътищата, неадекватната инфраструктура, отдавна несъответстваща на сменилия се автопарк и броя на превозните средства по пътищата.
4/ Липса на достъпно и качествено обучение за управление на превозни средства.
5/ Липса на адекватен контролен орган, които да регулира движението и да се грижи за безопастността по пътя (това би трябвало да е КАТ и ДАИ, но в момента липсва изцяло такъв орган).
6/ Неадекватни и чести промени по правилници, наредби и закони.
7/ Съвсем безсмислени знаци и правила за движение.
8/ Други по-маловажни.

Да видим какви мерки се взимат от държавата и институциите:
1/ Обявяване на всички катастрофи за следствие от алкохола и несъобразена скорост (за да не може да се търси отговорност от държавните структури).
2/ Често изменение на законите и правилниците, състоящо се основно от вдигане на наказанията и всякакви допълнителни пречки и усложнения, чиито ефект е отрицателен (виж причини 2, 5 и 6).
3/ Показни акции с цел набиране на средства, а не решаване на проблемите.
4/ Недостатъчно бързо или половинчато решаване на инфраструктурните проблеми. В чест на истината, по тази точка се работи, но много бавно и доста пъти на парче, а не с ясна визия какво трябва да се направи и защо.
5/ Плахи опити да се промени процеса на обучение и издаване на свидетелство за правоуправление.

Има ли резултат от приложените мерки и какви са те?
1/ Липсата на адекватно обяснение на причините довели до дадена катастрофа, отнема възможността да се намери правилно решение. Например, в статията ми посветена на алкохола, показвам, че алкохолът не винаги вреди. Да оставим настрана, че алкохолът, както и повечето наркотични вещества, не променят ценностите на хората, а основно реакциите им и задръжките налагани върху разбиранията на хората. Т.е. алкохола въобще няма да направи човек, който не приема да се кара опасно по пътя да прави каскадьорски изпълнения. Да оставим настрана, че пиенето е част от народопсихологията на българина и ефекта му не е чак толкова съществен (говоря за хората, които са възпитани по времето на социализма или от родители, които не са абдикирали от задълженията си. За поколението на „прехода“ алкохолът естествено е доста опасен, тъй като премахва бариерите пред агресивността им).
Друг пример е глобяването на шофьор за несъобразяване с пътната обстановка при катастрофа, причинена от нарушена пътна настилка (дупка, пропадане и т.н.). При това ефекта е единствено глобяване на невинен човек и принуждаването му да търси пролуки в закона, вместо глоба към общината или държавата и оправяне на проблемния участък, което реално ще предотврати следващите инциденти.
2/ Честата смяна на правилата за движение поставя хората в невъзможност да ги следят, да свикнат с тях, а от там и да ги спазват. От друга страна завишаването на глобите не променя начина на шофиране.
3/ Ефекта от еднократна глоба от 1000 лв, която я се събере, я не за дребно нарушение като същевремено се пропускат груби нарушения без санкция има значително по-малък ефект (дори отрицателен), отколкото глоба от 10 лв, но за всяко нарушение и без възможност да се отмени или да не се приложи в зависимост от положението на водача или стойността на колата. От друга страна всяка показна акция на МВР поди до уронване на престижа на полицая, който от човек, който трябва да ти помага и да те пази, се превръща просто в поредния бирник, а всеки знае какво е отношението на българина към бирниците. Като добавим към това и корупцията, криенето зад храсти на катаджиите, за да спечелят 10 лв от изрядни шофьори, докато от другата страна необезпокоявано прелита мерцедес в насрещното платно…
4/ Тук трябва да се признае, че са правят доста неща, но поради многото проблеми, не винаги са достатъчни или адекватни. Примерно, ползата от изграждането на нов и широк път, снабден с всички необходими предпазни средства, изцяло се елиминира от безсмисленото ограничение на скоростта от 30-60 км/ч. Поставянето на пешеходни пътеки на път с 6 ленти за движение и ограничение от 50 км/ч (северната дъга на околовръстното на София), чието налагане се постига единствено с непрекъснатото присъствие на полиция, е пълна идиотщина като само на 20-30 м има наличие на мост и спокойно може да се направи пешеходците да минават под пътното платно или да се изгради надлез.
5/ Търсят се решения за подобряване на курсовете за правоуправление, намаляване на корупцията, но ефекта съвсем закономерно е само повече неправоспособни водачи зад волана. Това е съвсем закономерно, тъй като колата отдавна не е лукс, а необходимост, а завишените цени на придобиване на правоуправление или ограниченията за образователен ценз, не отменят необходимостта да използваш кола. Т.е. все повече хора карат и ще карат без книжка и без никакво обучение.

Според мен нещата, които спешно трябва да се направят и които ще имат съществен резултат са:
1/ Създаване, пропагандиране, поощряване и налатане на правилна ценностна система в хората превръщайки карането от техническа дейност (каквато е в момента) в начин на мислене и философия (каквото би трябвало да бъде) посредством елиминиране на изкуствените бариери поставени за придобиването на правоуправление и изместването на обучението от курсовете за шофиране към семейството при снижаване на възрастовата граница. Ефекта от това е, че децата ще бъдат възпитавани (а не обучавани!), че карането на превозно средство е единствено и само начин за придвижване от т. А до т. Б, а не начин за демонстрация на мускули. Аз лично не познавам родител, който ще сложи детето си на волана и ще почне да го учи как да кара в насрещното. А веднъж, след като родителя възпита детето, че карането трябва да се практикува единствено и само за възможно най-безопасното придвижване, то след това няма начин да бъде променен стила му на шофиране, независимо каква техника придобие.
2/ Създаването на орган, който да конролира за безопастността по пътя и да подпомага движението по пътя, какъвто в момента липсва в България. Всеки може да се убеди в това като погледне критериите за работа на МВР – размер на постъпленията в бюджета. Пълен абсурд!
Работата на МВР трябва да се измерва в брой предотвратени катастрофи, брой спасени хора, брой оправени проблемни участъци. В момента КАТ следи единствено как да глоби шофьорите. Доста често сме свидетели как на кръстовище се е получило огромно задръстване, а катаджиите вместо да го регулират, седят на някой от изходите му, за да глобят случайно успял да се промъкне водач. Крайно време е да изградим нетърпимост в себе си към тази ситуация и да търсим отговорност за подобни неща. Едно възможно решение е примерно да не се спира на проверяващ в такива случаи, да се отказва плащане на глоби и закрила на тези хора от преследване от страна на държавата. По-крайни мерки, макар и неприсъщи за българина, са линчуване (народен съд) на държавни служители и полицаи, които не си изпълняват функциите.
3/ Опростяване на правилника на движение по пътя и направата му да е в по-голяма степен самоадаптиращ се към ситуацията на пътя. Примерно в САЩ скоростта на пътя се определя от знака или от трафика, което позволява на хората да оптимизират скоростта си спрямо ситуацията. Примерно, ако знака позволява да караш с 90 км/ч, но тези пред теб карат с 70, то ти си принуден да караш с 70, иначе си нарушител. Или пътя позволява да се кара с 120 км/ч, а ти единствен караш с ограничението от 90, то пак си нарушител тъй като реално създаваш предпоставка за катастрофа.
4/ Ремонт на пътищата и изграждането на бързи връзки между градовете и в градовете. Необходимо е да съществуват бързи връзки между градовете и в самите градове. Примерно в София, няма никакъв начин да минеш с кола от единия й край до другия с над 20-30 км/ч средна скорост (приблизително 20 км в диаметър и с кола се минават за около 60 мин).
Друг пример – от София до Бургас са ~350 км, които при нормално каране се взимат за около … 8-10 часа!!
5/ Разширяване и изграждане на алтернативен високоскоростен траспорт. Във Франция TGV преминава 300 км за около час. Да кажем, че се изгради влак, който стига от единия край на Б-я до другия й за 2 часа, голяма част от хората ще го предпочетат пред възможността да пътуват мин 5 часа с кола…
6/ Естествено, няма как да се мине и без глоби – малки глоби или никакви за превенция и мултиплициране на наказанието при произшествие. Да приемем, че глобата за минаване на червен светофар е 10 лв, а за предизвикване на леко ПТП – 20 лв + 2 точки.
Ако на кръстовището няма други участници в движението и преминеш на червено – глоба не ти се налага (може и да се налага минимален процент от нея – 1-2 лв). Ако вследствие на преминаването ти на червено настъпи леко ПТП, наказанието ти примерно се умножава по коефициент 10. В случая, глобата става 210 лв (20 х 10 за ПТП и 10 за минаването на червено) и 20 точки. При причиняване на смърт – затвор.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*