Референдум в България

В изминалата седмица се състоя референдум за ядрената енергетика в България. Освен, че беше допитване до народа по конкретен повод от доста време, на него не се случи нищо неочаквано. Слабо гласуване, приблизително 61% отговорили с да и 39% – с не.
Интересното обаче е в анализите след това и позициите на партиите преди и след референдума. Също така и в коментарите на хората по форумите.
Нека да видим какво се случва. Доста от партиите обявиха след референдума, че са спечелили и резултатите са го показали ясно. Разни анализатори надълго и нашироко разясняват коя партия била спечелила и коя загубила.
За партиите – ОК. На тях това си им е работата. Да говорят и да трупат дивиденти от случващото се в страната. От друга страна ми е много интересно какъв политически анализатор трябва да си, за да обвържеш резултатите на един референдум с политическите партии. По същество референдума представлява допитване до хората по конкретен въпрос. Доколко въпросът беше конкретен на това допитване е друг въпрос, но това е идеята. И резултата показва желанията на хората в дадения момент. Дали те са продиктувани от политически пристрастия, от лична убеденост или от нещо друго – това не е от голямо значение. Важното е, че е резултата може да има императивен характер, да е пожелателен или въобще да няма правна стойност. Всичко си зависи от броя на гласувалите и преобладаващото мнение.
Но да оставим партиите и тяхното говорене и да погледнем какво се говори по разните форуми (поне, това което е достигнало до мен).
Чета разни мнения, че са били дадени някакви си 20 милиона на вятъра, което било съвсем излишно. Добре! Да приемем, че е излишно. Но тогава по същата логика е съвсем излишно да ги даваме и за изборите тази година и за следващите избори, и така нататък. Защо да не си сложим един цар и той да си е наследствена длъжност. Колко гот ще е и колко пари ще се спестят от това… Да, но аз пък не съм съгласен с това! Да оставим настрана, че изхарчените пари сигурно се равняват на издръжката на администрацията ни за около 1 час….
Другото интересно нещо, което сигурно се твърди само в България, но затова пък се обяснява на всеки избор – негласуването, изразявало някаква позиция. Това може да го има и другаде, но не ме интересува, за да седна да се ровя, за да го проверя. Факт е, че в България тази теза е доста разпространена. Дори на този референдум една партия пусна цял клип как това й било позицията. Егати инфантилната партия! Истината е, че ако не гласуваш – ти нямаш позиция! Това го казвам на всеки, който си мисли, че изразява някаква позиция с негласуването си. Имаш един въпрос и два възможни отговора. Възможните ти отговори са три – да, не и ЛИПСА НА МНЕНИЕ/ПОЗИЦИЯ/ по конкретния въпрос. Първите два са съвсем ясни – наясно си с положението. Искаш нещо и го изразяваш ясно и категорично. Третото е размито. За мен няма нищо лошо да нямаш позиция по нещо. Съвсем нормално е – може да си некомпетентен в съответната област. Както съм аз с колите. Дори и да си имам предпочитания за марка, познанията ми са отчайващи, за да взема да препоръчвам на някой модел или марка на база характеристики на колата. Може да не те вълнува въпросът. По телевизията дадоха интервю с една циганка, която каза – за какво ми е АЕЦ. На мен ми трябва да оправят пътя пред къщата ни. Е тя си има стабилна позиция за оправянето на улицата. И ако има такова допитване е ясен нейния глас. Но за АЕЦ и въпросът на референдума – тя просто няма никаква позиция. И не е гласувала.
Това да се оправдаваш, че БСП била задала въпросът, че това бил референдум на БСП или ГЕРБ, когато нямаш мнение е пълна идиотщина. На референдума е важно какво мислиш ти самият! Никакво БСП, ГЕРБ, СДС, червени, жълти, бембени! Ти и само ти определяш нещата! Няма нищо лошо да нямаш мнение. Лошото е когато твърдиш, че липсата на мнение означава нещо. Да, ама не!
Кунева излезе с декларация да не се гласува на референдума, защото било театър. Е, значи си имаме цяла партия която НЯМА МНЕНИЕ по един доста сериозен въпрос! Но да приемем, че тя има мнение по друг въпрос. Като е така – защо не го постави на обсъждане? В парламента, в медиите. А може и както направиха от БСП – чрез допитване до народа. Да, но за това се иска кураж и воля. Много е по-лесно да седиш отстрани и да лаеш по хората, които правят нещата да се случват. Но те са заложили името си, партията си, а по някога и живота си! А ти само седиш безгласен и гледаш безучастен!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*