Трябва да се знае, че аз съм убеден привърженик на идеята, че куче и апартамент са две несъвместими неща. Както и да го погледна, като и да го мисля – да вкараш куче в апартамент си е цяло безумие. Вярно, че куче за мен се асоциира с немска овчарка, но пък е пенчер или чихуахуа да е – както и да го гледам – мястото им е на двора, а не в апартамент. Но, нещата не винаги се случват както си ги мислиш…
Както споменах вече си имам две дивачета – момиче и момче. И каката от доста време ни мрънка за домашен любимец. Куче или котка. Но аз, а си майка им, бяхме непоколебими – апартамента ни е малък, няма къде да държим и домашния любимец. Вече бяхме минали през рибките – ето това са животинки за апартамент, едни приятели ни изненадаха с хамстери за рождения ден на дъщерята – и това изтърпяхме. Но куче или котка – просто няма къде. Но каката не се отказваше – куче, та куче. Може и котка, но да има нещо.
А ние си мечтаем за къща. И искаме детето да бъде щастливо. Та обещахме на дъщерята, че ще й вземем куче и/или котка когато си вземем къща. С това туширахме мрънкането на детето. Тя си знае – животно като имаме къща и не ни тормози. Всичко беше наред, докато не си купихме къща. И детето ни припомни обещанието ни – казахте животно, когато си вземем къща. Ето взехме я. Къде ми е животното? Как да обясниш, че къщата е на 100 км откъдето живеем? Че ще я ползваме като вила за момента и няма как да оставим животното само там. Обещанието си е обещание и мрънкането за домашен любимец се възобнови.
И ние, аз и жената, започнахме сериозно да се замисляме да купим домашен любимец. Дори и в апартамента!
След малко проучване и ходене до пазара за животни (което доведе до малко рев на децата), се спазарихме какво куче да вземем. И дойде заветния ден на купуване на животно. Нищо, че не взехме първоначално избраното куче (померан или хъски), но си харесахме кученцето на снимката и веднъж като децата го хванаха в ръце – нямаше връщане назад.
Да си призная това беше едно от най-правилните решения, които съм взимал напоследък. Децата вече повече от седмица са на седмото небе от щастие. Мога да се закълна, че малкия ми син (който се плаши от кучета, въпреки че много ги обича) още в деня, в който взехме кучето каза една нова дума. Той е малък още и не е проговорил свободно. А в рамките на два дена – се отпусна да общува изключително много спрямо преди. И вече не го е страх от кучето – поне не и от неговото „бау-бау“.
Ефектът на желания домашен любимец беше изключителен. И въпреки че аз продължавам да смятам, че кучето няма работа в апартамент, горещо ви препоръчвам да вземете домашен любимец на децата си, ако те го искат. Дори и в апартамент!