XI. Национален събор на българското народно творчество – Копривщица ‘2015 – или търсете сцената

В края на тежка седмица решихме със семейството да отидем да видим съборът на българското народно творчество в Копривщица.

Въпреки че се събудихме по-късно от планираното и обсъждахме някакви статии и слухове за плащане за любителски камери, задължителност на облеклото и други подобни „безумия“, все пак решихме да потеглим и да видим какво е… Ако не се доберяхме до събора винаги можехме да разгледаме музеите в Копривщица все пак…

Пътуването от Нови хан до Копривщица протече без проблеми, въпреки че отне малко повечко време от очакваното за преминаване на около 100-та км. Но и аз не обичам да се изхвърлям – поддържаните 80-120 км/ч по подбалканския са си съвсем прилична скорост за спокойно пътуване.
Не се изпълниха и предупрежденията на близки и приятели, че ще е яко задръстване. Аз също така предполагах, че няма да има чак такива задръствания, тъй като отивахме на втория ден от събора, а и той съвпада с бургаският Спирит, но не може да се отрече, че всичко беше доста добре организирано от логистична гледна точка – полиция имаше на възловите места (първият пост, който попитах за събора за всеки случай беше на цели 16 км от Копривщица и съвсем любезно ме упъти) и преминаването през Копривщица мина спокойно и без задръствания и нерви. Имаше осигурени паркинги за автобусите и колите, указателни табели за събора на почти всеки ъгъл (нещо на което аз лично не съм свикнал в България, но явно като исторически град в Копривщица са наясно, че добре разположените табели подпомагат туристите и гостите на града и спестяват доста псувни към кметството), полиция имаше на всяко кръстовище, където движението трябваше да бъде спряно или отбито и всичко се случваше изключително бързо, спокойно и регулирано.

Все едно някой беше реализирал разбирането ми за организация на подобно мероприятие… Организирано, ненатрапчиво, подредено – без да се натрапва на нежелаещите да го споделят (пазарът на Копривщица си работеше нормално както всеки път си е работил, улиците не бяха задръстени, музеите си бяха отворени, не кънтеше музика, която да те оглуши и да ти се натрапва)…

Всичко обещаваше за едно прекрасно преживяване и събитие от „мой тип“…

Но… защо ли при нас винаги има едно „но…“? Стигнахме вече до мястото на събора. След много снимки и подвиквания към децата да побързат и накъде да вървят, вече дочувахме музиката и песните от събора. Леко – както си трябва за събор без да ти се налага да си запушваш ушите от болка заради силната музика. Те нашата музика си идва от планината и не й трябва много, за да се носи над хълмовете. Коли не се допускаха до събора (освен обслужващите и маршрутките), тъй че това не предизвикваше проблем, хората си бяха насядали по тревата, полиция си се разхождаше ненатрапчиво, имаше си химически тоалетни… всичко като по учебник. Или поне както би трябвало да го пише в такъв учебник според мен.

Дотук всичко на шест докато не видяхме сцената (според плана на събора, който гледах предния ден – те бяха няколко, но визирам първата, която видяхме – шестата).

Какво беше учудването ми, когато видях, че сцената беше отвсякъде оградена от чадъри и маси така, че реално нищо от случващото се на сцената не можеше да се види. Може да видите снимките по-долу. Разбирам, че всяка изява си изисква придружаваща апаратура и място за участниците (тъй нареченото „зад сцената“ пространство), където да се разположи апаратурата, тонколоните, усилвателите и т.н., но защо на събора бяха решили, че мястото им е непосредствено пред и около сцената, така че нищо от изпълнението да не стане достояние на гостуващите на събора? Това нещо не ми стана ясно. Може би е направено, за да се оправдае исканата такса за снимане от телевизии и медии и правата за излъчване за пет години напред. А такива като нас дето са били 100 км да присъстват на събора – да си го гледат после по телевизията. Там усещането ще е по-добро. А и музиката ще я изчистят от смущения…

Може би затова колата на БТВ си тръгна преди ние да стигнем до събора… А и ние седяхме на събора само минималното време след като разбрахме, че положението и на другите сцени е същото… А си мислех да изкараме поне 6-7 часа там и да се приберем по нощите вкъщи…

Поне спестихме от мрънкането на децата, което би се случило, ако бяхме останали повечко и ги прибирахме уморени. Въпреки всичко сме доволни от изкарания ден. Но заради тази недомислица със сцените след пет години силно ще се замисля дали си заслужава да бием 100 км за следващия събор.

Направо да се ядосаш, че при перфектната организация на нещата около събора и съпътстващите дейности са прецакали точно „черешката на тортата“ като са скрили сцените от присъстващите…

Или ако перифразираме рекламата от сцените – „Търсете сцената!!!“

DSC_4164 DSC_4163 DSC_4167 DSC_4166 DSC_4165 DSC_4162

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*