Не, не става дума за „Богатството на народите“ на Адам Смит, а просто за една мисъл с която се събудих и която ми се иска да споделя.
От над 20 години живеем в криза и сме на челно място в класациите за най-бедна държава в Европейския съюз. Нямането, липсата на пари и справянето с това вече започва да ни става втора природа. А в същото време политиците ни убеждават, че сме най-готиното място за инвестиции, имаме най-ниските данъци и държиме богатството на народите в банковите си влогове. Стигна се до там, че Бойко ни сравняваше с Германия. Горките французи, колко ли зле живеят, ако ние сме на нивото на Германия 🙂
Като се замислиш има голяма пропаст между реалната ситуация (бедна държава), думите на политиците (добро място за инвестиции) и реалното положение на хората в държавата (имотни хора без много пари в по-голямата си част).
Мисля си дали има обективна причина за тези неща. И ако наистина има причина, каква ли е тя. Дали е, че сме „ограбени“ или „онеправдани“ от „Великите сили“. Или пък наистина сме „лош материал“ както обяви доскорошния ни министър-председател. Дали ни мързи или има нещо друго.
Държавата ни е малка и бедна. И това си е доказан факт. И да се спори, и да не се спори, и по статистики, и по усещане – България е бедна държава. Въпреки уверенията на политиците, че сме земния рай за всеки инвеститор, който само трябва да дойде и да остави парите си. Въпреки уверенията на всяка партия как като дойде на власт ще станем „Швейцария на Балканите“ или че ще задминем „хамериканците“. Въпреки всичко това – България е най-бедната страна в Европейския съюз. А няма обективни причини да е така.
България разполага с една от най-плодородната земя в района. Не случайно по време на османското робство сами сме изхранвали цялата османска армия. Напълно достатъчно, за да се изхранваме и да печелим достатъчно. Но това не се случва. Вместо това нивите пустеят (особено допреди две-три години), а ние внасяме плодове и зеленчуци.
Също така разполагаме и с прекрасна природа, която е добре известна не само сред нас, но и в Русия, Германия, Англия и останалите европейски държави. И въпреки това си оставаме бедна държава. При условие, че съседна Гърция е успяла да направи така, че да се издържа основно от туризма. Ние нямаме пустини или неплодородни местности. Не сме откъснати от света, за да не може да търгуваме, няма някакви съществени обществени или природни катаклизми. Напротив! Географското ни положение, природата,достъпа ни до море, планините – всичко това способства да сме една доста богата държава. Явно проблемът не е в разположението на държавата или в природните ни дадености.
След като природните ни дадености не са причина да сме най-бедната държана в ЕС, остават две неща – хората в държавата и елитът ù.
Да започнем с хората, че те са по-интересната част. Накратко – ние сме си типичните тъмни балкански субекти. Имаме много качества като личности – умни сме, малко мързеливи, но не много повече от останалите хора. В общи линии нормални хора за дадените географски ширини.
Но имаме едно удивително качество – изключителни индивидуалисти сме. Въпреки, че сме „една шепа“ народ, може би се нуждаем от най-много различни правила. И то по простата причина, че всеки разбира правилата и необходимостта да ги спазва по уникален за него си начин. И може би единственото, което ни обединява е стремежът да прескочим „общоприетите“ норми. Да направим така правилата, че винаги да може да ги прескочим. Защото не е важно на нас да ни е добре. Важното е на другите да им е зле. Ние не искаме да сме богати, защото богатството е лошо нещо и богатите са престъпници. Ние не искаме другите да са богати, защото „те са ни откраднали парите„. Ние не искаме правила, които да подобрят състоянието ни. Правилата трябва да са така направени, че да ограничат другите, за да не ни дразни просперитета им.
Ако се замиля ние винаги сме били добри в индивидуалните спортове и никога – в колективните (с изключение на волейбола и гимнастиката). Може би тази индивидуалност и страха от изграждането на общност е една от причините българите да не са богати. Въпреки уникалните възможности за трупане на богатство в България. Особено в последните 20-25 години.
Още от дете се сблъсквам с един интересен факт. Българинът не работи за българите. Ако трябва да направи едно нещо за износ и за местния пазар, българинът винаги се стреми да направи това което е за износ възможно най-добро, а това, което остава – каквото стане. И поради тази причина и не купува български стоки. Докато в богатите държави местната продукция стига до 97% от потреблението, то при нас се разчита на чуждия пазар. Явно това е нещо, което пряко влияе върху богатството на дадена държава.
Да се спрем малко и на „елита“ на България. За съжаление в България елитът отсъства изцяло или е захапал своята страна на кокъла (за политическия елит) и не мисли за нищо друго. В медиите се тиражират като „елит“ разни риалити (каквото и да значи тази дума) участници – златки, матки и всякакви други елитни и неелитни проститутки. Изцяло отсъства истинския елит на едно общество – писатели, актьори, преподаватели, свещенници, дипломати, предприемачи. Не се появяват по медиите или не им се чува гласа. А това са хората, които би трябвало да определят насоката на държавата.
От друга страна сегашните политици мислят единствено за това как да оплюят опонентите си, как да обругаят или „омаскарят“ останалите. Няма идеи, няма ценостти, няма програма и платформа. Няма насока – ден да мине, друг да дойде. Целта не е да се създаде благосъстояние, а да се преразпредели съществуващото. По възможност да се открадне, а не да се запази.
А навремето не е било така! И в богатите държави не е така. Независимо от политическия модел (монархия, двупартиен, многопартиен) всички работят за една цел – просперитета на съответната държава. Разликата не е в целта, а в начина за постигането ù. Хората имат една цел и я преследват. Делят са на наши и чужди и се стремят да са добре. Американците са си американци, независимо дали са демократи или републиканци. Германците са си германци, французите – французи, руснаците – руснаци и т.н.
А ние все повече се делим на комунисти – антикомунисти, богати-бедни, тарикати-нетарикати, останали в България – емигрирали. И резултата е налице – затъваме все повече и повече и резултите са все негативни.
А историята показва, че винаги когато сме имали една голяма цел, независимо от разногласията в държавата, като цяло сме се развивали и забогатявали.
Мисля си дали не е време да си изберем една-единствена мъничка цел и да я следваме. Например 2 милион високообразовани деца в рамките на 100 години.