Електронно гласуване – възможно ли е и що е то

Днес покрай една дискусия във Фейсбук на тема предстоящите избори и референдум в България си дадох сметка, че много хора не си дават ясна сметка какво е това електронно гласуване и какви са проблемите за въвеждането му.

Нека да започна с някой дефиниции на понятията, които ще използвам в тази статия.

За начало под електронно гласуване се разбира всяко гласуване, при което не се изисква хартиен носител на информацията (бюлетината).

Най-общо то може да се раздели на две:

  • машинно – такова, при което хартиената бюлетина е заместена с електронно устройство, но механизмът на гласуване остава непроменен. Т.е. отново се ходи в изборната секция, идентифицираш се с лични документи и гласуваш попълвайки дадена форма в устройството, което замества хартиения носител;
  • дистанционно – при което освен използването на заместител на хартиения носител (бюлетината) се променя и начина на гласуване – може да се гласува през някоя преносна мрежа като интернет, идентификацията на човек става по електронен път и гласуването става отдалечено без да се посещава дадена избирателна секция.

Има голямо неразбиране между това какво е възможно технически и законово да бъде реализирано и защо дадено нещо не може да бъде реализирано.

Прочетох една статия, в която авторът защитава електронното гласуване и оборва противниците на електронното гласуване. За съжаление от нея се вижда, че дори хора, за които се твърди, че са експерти не разбират цялостността на проблема и базират доказателствата си на доводи като „това е технически въпрос, значи е реализуемо“…

Нека като начало да видим съществените моменти, които се изискват за извършване на гласуването и как те се отразяват в различните начини на гласуване.

Основните моменти при гласуването са:

  • Идентификация на гласуващото лице. Т.е. дали съответния човек има право да участва в избирателния процес (възраст, пол, принадлежност, …);
  • Тайна на волеизявлението. Това не означава, че не е ясно какъв е изборът, а че не е възможно да се свърже даден избор с извършващото го лице;
  • Еднозначност на волеизявлението – т.е. трябва да е ясно и еднозначно определен направеният избор;
  • Сигурност и защитеност на гласуващия – осигуряване на условия за свободен избор на лицето при извършване на правото му на избор.

Да видим как се постигат тези изисквания при различните начини на гласуване, дали е възможно да бъдат реализирани и какви са евентуалните трудности.

Ще разгледаме трите различни ситуации – обичайното гласуване с хартиени бюлетини, машинното и дистанционното гласувания.

  • Гласуване с хартиени бюлетини.

При това гласуване идентификацията на лицето се извършва посредством проверка на документите му за самоличност на място в избирателната секция.

Тайната на волеизявлението се осъществява като липсва директна връзка между идентификацията и волеизявлението. Т.е. разчита се, че големият брой бюлетини ще направят невъзможно откриването на конкретната бюлетина на съответен човек. С други думи, ако в дадена секция гласува само едно лице, то тайната на вота няма как да бъде осигурена. Колкото повече бюлетини има, толкова по-защитена става тайната на вота. Няма да обръщам внимание на разни конспиративни теории за откриване на гласувалото лице по отпечатъците на бюлетините. При условие, че всяка бюлетина минава поне през 10-на различни човека и в една малка секция има няколко хиляди бюлетини – какъв ли ресурс трябва да е наличен, за да може незабелязано да се извърши това….

Другите две изисквания са ясни – предварително отпечатани бюлетини, анулиране на некоректни бюлетини и физическа охрана на хората около избирателните секции и при пренасянето на бюлетините.

  • Машинното гласуване не се различава особено от гласуването с хартиени бюлетини. Единствено носителя вместо хартиен е електронно устройство.
  •  Дистанционното гласуване представлява най-интересното и проблематично гласуване от трите.

При него идентификацията е най-лесното нещо. Има множество технологии за електронно идентифициране, които се приемат за достатъчно точни и сигурни.

Проблемът идва от следващите две изисквания – тайната на волеизявлението и еднозначността на му. За да е еднозначно, то няма как да е тайно. А няма как и да не е ясно кой го изпраща заради изискването за еднолична идентификация.

От друга страна сигурността и защитеността са изключително спорни при това гласуване. От една страна е възможно дадено лице да бъде обект на принуда или заплаха далеч от охраната на правозащитните органи (които са налични при избирателните секции, но не и при отдалечен достъп) така и самите идентифициращи средства могат да бъдат обект на посегателство.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*