От няколко дена се вихри една драма с новата учебна програма, създадена от недоразуменията РБ и ГЕРБ. То не са обяснения, то не са упреци и всякакви вълнения.
Чета днес култуво изказване на министъра на образованието Тодор Танев и се дивя.
„Робството си е робство, срещу съжителството никой не е вдигал въстание„.
Ами какво да кажем тогава за въстанието на Ивайло? Цар Константин Асен поробител ли е бил, самодържец ли е бил? Съжителствал ли си е с народа или го е бил поробил?
И как така сме били роби в империя, където робство не е имало въобще?
Защото в Римската империя е имало роби, въпреки че никой не използва поробване при неините завоевания. И в демократична Елада също е имало робство… И въпреки това никой не ги е наричал и не ги нарича „поробители“.
А какво да кажем за американските робовладелци? Те завоеватели ли са били, поробители ли са или какво са били? И борбата на негрите въстание ли е била, бунт ли е била или нещо друго?
Явно на нашият министър нито терминологията му е ясна, нито кога и къде имаме робство и какви са условията за него.
Лично според мен неговото „лично отношение“ може да е, че „робство е имало“, но пък моето е, че трябва с камъни да бъде изгонен от мястото, което заема.
В учебниците трябва да е ясно дефинирано какво точно е робство и кога и как е правилно да се наименова този период. Защото надали в час по история е много удачно да се нарича „турско (османско) робство“, при условие, че не сме били роби. Докато в час по литература няма никаква пречка да се използва наложилото се в литературата робство, иго…
По-важното е ясно да се обясни какво е било, какво е необходимо да бъде нещо робство, владичество и кога какво е правилно да се нарича.