Дори и да не гледам новини и да се опитвам да има информационно затъмнение вкъщи, всеки ден научавам за поредния случай на застрелян, убит, пребит, взривен в нашата държава. И всеки ден по медиите нашият „любим“ премиер ни убеждава каква люлка на стабилност и спокойствие сме.
Да, сигурно сме такова островче на стабилност, ако приемем, че иска да каже, че не участваме в официално обявена война с някоя държава (не, че това е толкова далеч от нас, но все още не е официално обявено).
А иначе лично аз не се чувствам никак спокоен. Нито когато уча децата си да стрелят, тъй като ясно осъзнавам, че това ще им е едно от жизненоважните умения съвсем скоро. Нито когато им треперя, че трябва да минат някакви си стотина метра до училище сами.
В същото време разни журналисти се чудят каква е била причината да разстрелят поредният бизнесмен, тъй като той имал честен бизнес и не работил в сенчестата икономика. И през ум не им минава (или поне не смеят да споменат), че това е съвсем нормално, тъй като мафията владее нашата държава и малкият бизнес е съвсем легално задушен. А престъпния просто си завзема силово бизнеса на останалите, които успяват да издържат „грижата“ на държавата.
Лично на мен не ми трябва такава „стабилност“.