Чета някаква статия в български портал (http://dnes.dir.bg/news/bezhantzi-viktoria-izbori2013-15418232?nt=4) и с ужас разбирам до какво падение са стигнали българите. Или поне някои от тях. Не, че имам особено високо мнение за симпатизантите на участващите формации – Атака, ВМРО и някакви още по-неизвестни. Но до дъното на душата ме отвращава случващото се в България относно бежанците.
Да, те са бежанци! И като такива никой не очаква да са христяни, мюсюлмани, будисти, а още по-малко пък българи. А и на всеки се очаква да е ясно, че надали са станали бежанци, защото им е било много хубаво да зарежат домовете си и да се впуснат в пътешествие с неясен край.
Но това не ги прави убийци, изнасилвачи, крадци или престъпници. Сигурно и такива има сред тях. Сигурно мизерията и лошите условия ще превърнат част от тях в престъпници. Но те ще са единици. Както във всяко общество, така и сред тях ще има хора, които няма да се впишат в приютилите ги държави. Но повечето ще направят всичко възможно да се впишат и дори ще са благодарни за подслона, а защо не и за новата родина.
Но колко бързо и как ще се интегрират зависи основно от приемащата страна. Дали те ще се превърнат в огнище на престъпност и на омраза като се капсулират в общността си или ще се превърнат в неизменна част от приютилото ги общество докато решат да се върнат по напуснатите домове или да намерят нова родина – това зависи от приемащата страна и отношението на хората към тях.
За момента държавата изглежда, че прави каквото е нужно, за да се помогне на хората и да не се превръщат в проблем. Остава да видим дали останалата част от обществото ни ще успее да игнорира и потисне подобни ксенофобски прояви от страна на маргинални структури като ВМРО и непремерените демонстрации на псевдонационалистите от Атака.
А защо пиша това ли? Защото това не са първите бежанци които България приютява. Само преди 100 години през 1913 година, България е залята от бежански вълни от Беломорска Тракия и Егейска Македония, а малко по-рано (1903) и по-късно (1922-1923) от Егейска Македония. И сред тези вълни са били и моите деди бягащи от изтребление след Балканските войни.
Тогава сигурно и те са били наричани „убийци“, „изнасилвачи“ и прочие.
Но основната част от българското общество е отделила цели квартали в София, Бургас, Варна и други градове, където тези хора са били настанени.
Сигурно сред хората, които сега наричат бежанците с тези думи има хора, чиито дядовци и баби също са пристигнали в България като бежанци. Но дали те помнят това?!